Category Archives: Онтоидея

Кариери за философи

0
Filed under Онтоидея

През уикенда имах удоволствието да участвам на Кръгла маса “Кариери за философи” в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, организирана от Кариерния център на Философския факултет и катедра “Философия”. По-конкретно поканата ме подканваше да разкажа каква е била ролята на философското ми образование в последващата ми кариера.

Беше ми много интересно да чуя разказите на философи с реализация в области като изкуството, неправителствените организации, управлението на качеството, интернет медиите и маркетинга. Онова, което става очевидно от подобно споделяне на опит е, че философите продължават да вършат философска работа в организациите, в които се включват. Тук имам предвид неща като:

  • разработване на онтология на даден продукт;
  • разработване и прилагане на изследователски стратегии за анализ и разбиране;
  • създаване и реализиране на дефиниции;
  • схващане, комуникиране и създаване на действителност ;
  • осмисляне на човешки целеполагания.

Обикновено подобни дейности са вплетени в конкретните работни задължения и невинаги са ясно видими за външния наблюдател. Те, обаче, оказват съществено влияние на постиганите резултати и са част от причините, поради които немалко философи постигат добра реализация в бизнеса и обществената сфера. Те обясняват и защо философите по-бързо научават и овладяват нови реалности, адаптират се към промени в контекста, по-лесно се ориентират в среда на сложни системни зависимости.

Предизвикателството, с което са се заели от Философския факултет и Кариерния център е експлицитно да дефинират компетентностите, които философското образование дава и които са същностни за тези постижения. Бих искал да им пожелая успех в това начинание и да ги поздравя за интересното събитие и добрата организация.

Предизвикателството, което стои пред нас от Онтоидея, е да заявим тези компетентности като професия и да предложим техните резултати като услуга.

Откритостта на философията

1
Filed under Онтоидея

Голямата опасност, която заплашва естетическото чувство на четящите тези редове, е да не би пишещият да се увлече в повтарянето на изказвания, които вече са изтипосани на някой от нашите сайтове. И това е напълно възможно, защото Онтоидея все още няма същинска биография, която да се отразява в мрежата. Все още ни липсва жизнения опит, развил се до степен, че да можем да споделяме нещо свое с другите. 

След като Юнуз успя да склони екипа и мен лично Онтоидея “да има” блог, аз се замислих как така той успя да го направи. Не говоря за уменията на Юнуз да убеждава хората в това да правят неща, които те не искат да правят. Изобщо не. Говоря за тази реалност, благодарение на която блогът придобива вътрешен смисъл за нас.

Говоря за струната, по която Юнуз дрънна леко с кутрето на дясната си ръка. Струната на откритостта.

Очарова ме това, че този блог подпомага една от водещите идеи на екипа – философите да философстват без прикритие. Умуването да стане открито. Философската работа да се признае не просто за съпътстваща чудесните открития, а да се признае, че тя е ключова за доброто развитие на всяка разумност. Да се погледне на философстването като на самото свободно мислене. Мисленето, което намира границите си в самото себе си и в нищо друго.

Не вярвам да сбъркам ако кажа, че всички хора сме свикнали да използваме философските си умения и компетентности под прикритието на някакви други дейности и дела. Свикнали сме да виждаме как философи под прикритие работят на важни и отговорни места. Именно на такива философи под прикритие обикновено се дължат големите успехи на повечето организации. На тях се благодарят умните и мъдри идеи. И тези философи не са непременно професионални философи. Това са натуралните философи. Всъщност всеки човек е получил като естествен човешки дар философстването.

Не знам дали съм прав като казвам “философи под прикритие”. Понякога всъщност философите са “под покритие”. А понякога даже са без покритие. Каквито и да сме – за нас е важно да откриваме философското, да работим с него, да се грижим за него.

Ето защо нека кажем така: Този блог е струна, на която Онтоидея няма да може да свири. Можем да се настройваме по тази струна, но не и да свирим на нея. Така в наличието на този блог получаваме своя камертон за откритост.

Дано се опазим от фалшивите тонове!